Старобългарски речник
скот 
скот -скоѫ -скош св Скоча; хвърля се със скок върху нещо, някого тако пртекъ львъ ско на праведьнка.  подъ паꙁѹхама го полож ноꙁѣ сво С 166.22 Изч С Нвб скоча, скачам ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА Срв Скочибаба МИ ИД,МНЛом