Старобългарски речник
скот
скот
прил
притеж
Животински, който се отнася до животно, скот
аще кꙿто ѹдавленнѫ. л кръвь скотѭ. не вѣдꙑ ѣко ѹмръло естъ. ꙇл трѣбъно ꙿто беꙁ бѣдꙑ ѣстъ. ҃б҃ꙇ недѣл да посттꙿ сѧ
СЕ
104b 20
Изч
СЕ
Нвб
скоти
остар
ВА
Срв
скотски
ОА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
