Старобългарски речник
скоръп
скоръп
-ꙗ
м
Скорпион, вид животно
се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скорьпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага
М
Лк 10.19
З,
А, СК. Срв. СЕ51b 19—20
С556.14
ХIАб
18—19
котерааго же отъ васъ оца въспростъ снъ ... аца. еда по(да)стъ емѹ скорьп
М
Лк 11.12
Изч
М
З
А
СК
СЕ
С
Х
От
гр
σκορπίος
скорьп
скоръф
скорьф
Нвб
скорпий, скорпия
остар
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
скорпион