Старобългарски речник
скоръ 
скоръ -ꙑ прил 1. Бърз, който извършва нещо с голяма скорост, пъргав влко ... мѹденъ сꙑ въ гнѣвѣ. а скоръ на помощь СЕ 78а 2 такожде  копнц. скор господьстѣ бран. помааню тъкмо. подвꙁан божѧ скоротꙑ. дрѹгꙿ дрѹга вараѭште въкѹпѣ. вь дѣло съконьаваѭштꙙ. повелѣнмъ дѣтѣл С 463.27 2. Бърз; който се извършва незабавно, скоро нъ  ште бо  то прмꙑшл҄ено бꙑстъ. бан҄ѣ блꙁъ. скорѫ помошть прбѣгаѭштмъ подаваѭшт С 92.21 въ скорѣ [въскорѣ] a) ταχύ, ἐν τάχει, διὰ τάχους, τὸ τάχος [вар. μετὰ τάχους], τάχιον, ὡς τάχιστα, εὐϑύς, εὐϑέως, παρευϑύ, ὀξέως, μετὰ σπουδῆς, συντόμως, σύντομος Скоро, бързо, с бързина егда въꙁгорітъ сѩ. въскорѣ ѣростъ его СП 2.12 да постꙑдѩтъ сѩ  съмѩтѫтъ сѩ вьсі враѕ моі. въꙁвратѩтъ сѩ  ѹстꙑдѩтъ сѩ ѕѣло вьскорѣ СП 6.11 смъ вьсѣмъ сце бꙑвъшемъ. въскорѣ  съборъ епскѹпъскꙑ конецъ прѧ С 202.28—29  н мѫтелꙗ вꙙꙁаахѫ.  дрѹꙁ вѣьнꙑѧ сьвꙙꙁьн҄ꙙ спѹштаахѫ. а дрѹꙁ слѹжаахѫ въскорѣ С 467.24 Веднага, незабавно. ѡ ꙁълꙑѧ слѹгꙑ. поꙿто въскорѣ не творте повелѣнааго вамъ С 74.8  гласомъ велкомъ глагола. твор въскорѣ непрѣподобьне.  вьсѣхъ неьстве анꙿтонне томтелю. вол҄ѭ отьца свого сотонꙑ С 166.13 b) Скоро, след кратко време, след малко ꙇс же рее не бранте мѹ. нктоже бо естъ же сътвортъ слѫ о мен моемъ. ꙇ въꙁможетъ въскорѣ ꙁълословт мѧ М Мк 9.39 З А глѭ вамъ. ѣко сътвортъ месть хъ въ скорѣ М Лк 18.8 З А СК толкъ бо даръ дастъ сꙙ мѹ. ꙗкоже мѹ словомъ въскорѣ прогонт нестꙑѧ дхꙑ. по лѣтѣ же дꙿномь отъгнанѣ бꙑвьш ꙗꙁвѣ то лютѣ С 531.24 М З А СК СП СЕ С Гр ὀξύς Нвб скор, скори остар диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв скор[ошен], Скорушата МИ ИД,МНЛом ЙЗ,МИПан ЙЗах,Кюст Скоромир м ЛИ Скоробогатов ФИ СтИл,РЛФИ