Старобългарски речник
скопьць
скопьць
-а
м
Скопец, мъж без полови жлези
сѫтъ скопьц же скопшꙙ сꙙ сам цѣсарьствꙗ рад небесьнааго
С
371.2
тъ бо скопець с не пееш сꙙ н о женѣ н о дѣтехъ
С
60.30
прведошꙙ ... еодѡра непобѣдмааго. славънꙑна проспаера. дрѹгааго скопꙿца
С
60.19
Изч
С
Гр
εὐνοῦχος
скопець
скопꙿць
Нвб
скопец
ОА
ВА
Бот
НГер
ЕтМл
БТР
РРОДД
ДА