Старобългарски речник
сковрада
сковрада
-ꙑ
ж
Уред за наказание чрез изгаряне, мангал; скара
антоннъ глагола. въꙁгнѣтте огн҄ь раждьꙁѣте сковрадѫ. да въвръженъ бѫдетъ вь н҄ѫ
С
157.14
въꙁметаахѫ же слѹгꙑ дꙗволꙙ на сковрадѫ. пьцьлъ. масло трьст
С
118.10
огн҄ь с тво стѹденъ стъ. желѣꙁа сковрадꙑ мꙙкаша сѫтъ твого срьдьца
С
118.20
како можаахѫ протвѫ цѣсаремъ кнꙙꙁемъ народомъ стат. жде ме сковрадꙑ. пешт
С
442.28—29
С
Гр
ἐσχάρα
τήγανον
Нвб
сковрада
ВА