Старобългарски речник
ск҄ма 
ск҄ма -ꙑ ж Монашески сан; схима ⷩ҇ слѹженью. велкомѹ ѡбраꙁѹ пострѣщ хотѧще рънца вь скмѫ. прведѫтъ гѹмена.  поеⷣ҇мꙿлѭщаⷢ҇а влаⷭ҇. хотѧщаⷢ҇а сѧ пострѣщ СЕ 82а 3 Изч СЕ От гр σχῆμα Нвб схима ОА