Старобългарски речник

скврьньнолюбь

скврьньнолюбь -ꙗ ср Сквернолюбие, стремеж към грях и духовна нечистота въ блѫдолюбѣ мѣсто. столюбець. въ скврънꙿнолюбѣ ꙇ въ влъхволюбѣ мѣсто. бголюбець СЕ 70b 16 Изч СЕ скврънꙿнолюб Нвб Срв скверност