Старобългарски речник
скврьньнкъ 
скврьньнкъ -а м Нечестивец, мерзавец скврьньне  неподобьне ... поꙿто мѫш тако сѹровѣ. раба божꙗ артемона С 233.8 алеѯандръ глагола. тебѣ бѫд скврьньне. тацѣхъ дѣлъ сплънвъшѹ сꙙ старѣшнъствоват. съ отꙿцемъ твомъ дꙗволомъ С 166.4 Изч С Гр μιαρώτατος Нвб Срв скверен прил ОА ВА ЕтМл БТР АР