Старобългарски речник
скврьнъ
скврьнъ
-ꙑ
прил
Скверен, нечист, гнусен
ꙇꙁбав отъ вꙿсего плътъскааго съгрѣшенѣ. просвѣт отъ вꙿсеѩ скврънꙑ. ꙇ съвѣст. (вм. скврънꙑ съвѣст, Нахтигал, с. 221, бел. под линия) ост . ꙇ ѹкрѣп на дѣло твохъ ꙁаповѣде
СЕ
74а 20
бѣсъ нестꙑ скврьнꙑ
ὁ ἀκάϑαρτος καὶ παμμίαρος διάβολος
В християнството и юдейството — свръхестествена сила, която причинява зло; демон, сатана
не отъстѫп оть н҄его. нестъ бѣсъ скврьнꙑ
С
523.16
Изч
СЕ
С
Гр
ἐρρυπωμένος
скврънъ
Нвб
скверен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР