Старобългарски речник
скврьнавъ 
скврьнавъ -ꙑ прил 1. Мръсен, изцапан, нечист  же скврьнавꙑ. рꙁꙑ мꙑ нꙿтоже ѹспѣ. отъда ѹбо же мꙋ бѣ върѫено дно таланто. нъ  тако осѫжденъ бꙑстъ С 378.14 2. Прен. Осквернен, лишен от светост отъврьгѫ сꙙ табьно крьстꙗнъскꙑ вѣрꙑ хꙿ.  дноѹменъ т бѫдѫ црѹ. ѡ скврьнавꙑма ногама како не ѹтрьпоста т С 66.1  еже агг҄елꙑ похвалмъ. дръжтъ сꙙ скврънавꙑма рѫкама.  прносмь отъ недостонꙑхъ. прностъ себе С 506.19 3. Скверен, грешен, духовно нечист пѫтемъ же. ѧже хотѣаше скврьнавꙑ сї. аменѹръмн. ѹбвааше. дрѹгꙑѧ же въ роботѫ даꙗше свомъ бол҄ѣромъ С 57.30 да не ꙁлаꙁ слово скврьнаво ѭдѣже хъ вьлаꙁтъ С 507.21—22 како скврьнꙙтъ въꙁдѹха лютьц. свом скврънавꙑм дѣлꙑ С 57.13—14 скврьнꙑ м ед ὁ μιαρός Нечестивец станѣте добл҄е ѡ братꙗ  мѫжьскꙑ ꙁа ха. на скврьнавааго сего С 63.1 С Гр μιαρός αἰσχρός ῥυπαρός ἀκάϑαρτος скврънавъ Нвб скърнав, скърнев диал ЕтМл ЕА