Старобългарски речник
сквоꙁѣ 
сквоꙁѣ нареч предл I. нареч Навътре не дастъ. ѹмънѹѹмѹ оес сквоꙁѣ пролꙗвъш сꙙ на н҄емь тьмѣ проꙁьрѣт. т на стннꙑѧ ꙁарꙙ вьꙁьрѣт С 339.17 II. предл вин 1. За означаване, че някой или нещо преминава, пресича предмет или група от край до край: през ꙇ бꙑстъ ммо ходѧштю емѹ сѹ. въ соботꙑ сквоꙁѣ сѣнѣ М Мк 2.23 З не въходтъ емѹ въ сръдце нъ въ рѣво  сквоꙁѣ афедронъ сходтъ М Мк 7.19 З гонмъ бꙑвааше бѣсомъ сквоꙁѣ пѹстꙑнѭ М Лк 8.29 З А СК  прошъдъ сквоꙁѣ народъ самъ прско С 99.24 2. За означаване, че нещо прониква, промъква се през предмета: през, в ѹдобѣе естъ вельбѫдѹ. сквоꙁѣ ѹш гълнѣ прот. неже богатѹ въ цсрстве бже вьнт М Мт 19.24 ЗI, А, СК.Срв. Мк 10.25 М, З;Лк 18.25 М З А СК хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн. ходѧщ по ꙁем. ꙇ вꙿсѣкомѹ недѫгѹ. ходѧщюмѹ по плът. ꙇ скоꙁѣ мѧса СЕ 42а 15 3. За означаване на пространството или местата, в които се извършва някакво действие без определена посока: по, из ꙇсходѧште же прохождаахѫ сквоꙁѣ вьс. благовѣстѹѭште. ꙇ цѣлѧште въсѫдѫ М Лк 9.6 З А СК егда же нестꙑ дхъ ꙇꙁдетъ отъ лвка. прѣходтъ скоꙁѣ беꙁдънаа мѣста. ꙇштѧ покоѣ М Мт 12.43 З то  отьць не вѣдѣ сквоꙁѣ породѫ ходꙙ. сквоꙁѣ породѫ ходꙙ акꙑ штꙙ. го С 304.14—15 4. За означаване на повърхност, върху която се извършва някакво действие: по  бѣаше вдѣт ѹдо прѣславьно. како тѣлеса стꙑхъ ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ водѫ С 67.1 прот сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ διέρχομαι διὰ πυρὸς καὶ ὕδατος Премина през огън и вода; преодолея, превъзмогна всички препятствия продомъ сквоꙁѣ огнъ  водѫ. ї ꙁведе нꙑ вь покоі СП 65.12 продохомъ сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ С 94. 18—19 М З А СК СП СЕ С Гр διά κατά εἰς ἐν ἐπί скоꙁѣ Нвб сквозе остар ВА