Старобългарски речник
сквожьнꙗ 
сквожьнꙗ -ѩ ж Дупка, отвор, цепнатина ономѹ же вьспрѣтвъшѹ мѹ. съ многомъ страхомь ꙁлѣꙁъ отъ сквожьн҄ꙙ коѧ дѣаше. валꙙ сꙙ С 36.19 Изч С Гр ὀπή Нвб Срв сквозе предл остар ВА