Старобългарски речник
сканъдалъ 
сканъдалъ -а м Съблазън, изкушение, лъст посълетъ снъ лвѣскꙑ анћлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ цсрствѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ. ꙇ творѧщѧѩ беꙁаконене М Мт 13.41 горе вьсемѹ мрѹ отъ сканъдѣлъ. неволѣ бо естъ прт сканьдаломъ. обае горе лкѹ томѹ мьже сканьдаль прходтъ М Мт 18.7 ЗI ЗП не въꙁможъно естъ да не прдѫтъ сканъдал М Лк 17.1 полагат сканъдалъ τίϑημι σκάνδαλον Кроя козни, сплетнича, заговорнича  на сна мре своеѩ полагааше сканъдѣлъ СП 49.20 Изч М З ЗП СП От гр σκάνδαλον сканьдалъ сканъдѣлъ сканьдѣлъ скандалъ Нвб Срв скандал ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ЕА ДА