Старобългарски речник
сꙗт [сѧ] 
сꙗт [сѧ] -сꙗѭ [сѧ] -сꙗш [сѧ] несв Светя, сияя, блестя ѣко слъньце свое сьѣатъ на ꙁълꙑ  благꙑ М Мт 5.45 З А СК поко ѩ въ мѣстѣ свѣть(л)ѣ. ꙇдеже сѣетъ свѣтъ лца тво(е)го СС IIIb 17 слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ К 11а 40 сꙗѭтъ ꙗко  ꙁвѣꙁдꙑ С 81.12—13 Образно.  ѹсѹш смокве.  вьсад крьстъ вѣроѭ цвьтѫштъ.  жꙁнѭ вьсѣмъ сꙗѭштъ С 352.19 акꙑ снѣгъ сꙗѩ сѧ χιονοφέγγος Кoйто блести, който сияе като сняг събърашꙙ съборъ. да не акꙑ снѣгъ сꙗѭштааго сꙙ бсъра прмѫтъ. нъ да свѣтълꙑ камень ꙗкоже мьнѣшꙙ. невѣрьствмъ отъмꙙтъ С 385.18 М З А СК СС К С Гр ἀνατέλλω φαίνω φαίνομαι λάμπω ἐπισκοπέω ἀστράπτω сьꙗт Нвб сияя ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА