Старобългарски речник
стовъ 
стовъ прил притеж ЛИ Ситов, който е в някакви отношения със Сит — в старозаветната традиция третият син на Адам и Ева, от когото са произлезли всички народи [Бит 4.25—26, 5.3, 6—8]; съответно в новозаветната традиция един от прадедите на Христос тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ ... еносовъ. стовъ. адамовъ М Лк 3.38 Срв.Лк 3.38 З Изч М З Гр τοῦ Σήϑ От евр ЛИ сфовъ