Старобългарски речник
сскъ 
сскъ -а м ЛИ аламѹндарь сскъ ᾿Αλαμούνδαρος ὁ Σικίκης Арабският владетел на лахмидите Мундхир III [505—554 г.], наричан от византийците Аламундар въ то лѣто ѹбо аламѹндарь сскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьмъ ... де на аравѭ С 291.25 Изч С