Старобългарски речник
ссара 
ссара -ꙑ м ЛИ Сисара — предводител на ханаанската войска на асорския цар Йавин [Иавин], потисник на израилтяните. Убит от жената на Хевер Йаил [Иаил] [Съд 4, 5] сътворі мъ ѣко і мадіѣмѹ ї ссарѣ СП 82.10 Изч СП Гр Σισαρά От евр Sīsrā’