Старобългарски речник
сръ 
сръ -ꙑ прил 1. Осиротял, сиротен не оставлѭ васъ сръ. прдѫ къ вамъ М Йо 14.18 З А СК бѫдѫ снві его сірі СП 108.8 сѫд сірѹ і ніштю съмѣрена і ѹбога оправьдте С 81.3 срꙑ м ед сꙑр м мн [ὁ] ὀρφανός, οἱ ὀρφανοί Сирак, сираци сѫді сірѹмѹ  съмѣренѹмѹ СП 9.39 съмѩтѫтъ сѩ отъ ліца его. оца сірꙑіхъ.  сѫдьѩ вьдовць СП 67.6 2. Прен. Празен, пуст, без съдържание по стнѣ събравъшъ. беꙁ мѫжьства.  въ срѣхъ словесехъ беꙁ ѹма днъ С 335.22 остать срѹ Осиротяване ꙁде блаженꙑ ꙁ домѹ оца свого. по остат мѹ срѹ. не обратвъ сꙙ вьспꙙть С 547.2 Изч М З А СК СП С Гр ὀρφανός сіръ срь Нвб сир остар поет ОА ВА Срв сирот, сиротен ОА ВА БТР АР