Старобългарски речник
сротъ 
сротъ -а м ЛИ Сирот — име на племенен старейшина — жрец по времето на персийския владетел Шапур [Сапор] II [309—379 г.] прѣдьсѣдъше же. масра.  сро.  марнс. тр старѣшнꙑ вльшъскꙑ. на въпрашан стѹю С 258.21 потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ  варахса. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ. масраѹ. сраѹ. маарнсѹ С 256.26—27 Изч С Гр Σηρώϑ сроъ сраъ