Старобългарски речник
сон҄ь 
сон҄ь прил притеж МИ Сионов, който се отнася до Сион, сионски любіть гь врата сіонѣ пае вьсѣхъ селъ ѣковль СП 86.2 Срв. Е26б 16 ѣко роса еръмѹнѣ съходѩштіѣ на горꙑ сонѩ СП 132.3 Срв. СЕ9а 14 егда въꙁврат гь плѣнъ сонь СП 125.1 дъщ сонꙗ, сꙑнове сон҄ ϑυγάτηρ [τῆς] Σιών, υἱοὶ [τῆς] Σιών Като образно название на жителите на Ерусалим или на юдейския народ да ісповѣмь вьсѩ хвалꙑ твоѩ. въ вратѣхъ дръштері (!) сіоні СП 72.28 радѹ сꙙ ꙁѣло дьшт сѡнꙗ С 324. 18 Срв. С337.3—4 аште да сте сꙑнове сѡн҄. лкѹте съ ꙙдꙑ свом С 324.23—24 Изч Е СП СЕ С Гр [τῆς] Σιών сіонь сѡнъ сѡн҄ь