Старобългарски речник
сонъII 
сонъ -а м ЛИ Сион — аморейски цар [Чис 21.21—34, Втор 2.26—36], разбит от израилтяните ї ѹмръштвьшюмѹ црѩ крѣпъкꙑ. ѣко въ вѣкъ млость е. сона црѣ аморѣїска СП 135.19 їꙁбї црѩ крѣпъкъї. сіога (погр. вм. сіона, Север., с. 175, бел. под линия) црѣ аморѣїска СП 134. 11 Изч СП Гр Σηών сіонъ