Старобългарски речник
смоновъ
смоновъ
прил
ЛИ
1. Симонов, който принадлежи на Симон
прдѫ въ домъ смоновъ аньдрѣовъ
М
Мк 1.29
З
2. Симонов, който е в някакви отношения със Симон
тъшта же смонова лежаше огнемь жегома
М
Мк 1.30
З
глааше же юдѫ смонова ꙇскарота. сь бо хотѣаше прѣдат
М
Йо 6.71
З
М
З
А
Гр
[τοῦ] Σίμωνος
Вж. при
смонъ
Нвб