Старобългарски речник
смовъ 
смовъ прил притеж ЛИ Симов, който е в някакви отношения със Сим — според старозаветната легенда син на Ной [Бит 5.32], спасил се с баща си, братята си Хам и Яфет [Иафет] и семействата им [Бит 9.18] в ковчега по време на потопа. В новозаветната традиция един от прадедите на Христос тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ ... канановъ. арфаксадовъ. смовъ М Лк 3.36 З Изч М З Гр τοῦ Σήμ От евр Šem ’знатно име, слава’