Старобългарски речник
смветсъ 
смветсъ -а м ЛИ Сивситин [Сивеит, Сиветин] — християнин, умр. мъченически с Йона, Варахисий и др. [ок. 326 г. или 330—331 г.] в Персия по времето на владетеля Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 28 март съконьавъшїхъ же сꙙ свꙙтꙑхъ. мена сѫтъ с. їѡна ... смвес. сава С 271.8 свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ꙁатворенꙑмъ въ тьмнц. мена сѫтъ с. ꙁанас ... смвос С 256.14 Изч С Гр Σιμβεηϑής смвес смвос