Старобългарски речник
сльнъ 
сльнъ -ꙑ прил 1. Силен, който притежава духовна сила и мощ, могъщ ꙇже бꙑстъ мѫжъ пркъ сленъ. дѣломь  словомь. прѣдъ бмъ  вьсѣм людьм М Лк 24.19 З А гъ крѣпокъ і сіленъ. гь сленъ въ брані СП 23.8 сілъно на ꙁемлі бѫдетъ сѣмѩ его СП 111.2 Способен, който има възможност да направи нещо. л кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ) тꙑсѫштама на нь М Лк 14.31 ꙇ да ѹвѣсі. ѣко сілънъ сꙑ. лѹі бꙑт. не въсхотѣ К 5b 8 2. Твърд, мъжествен такожде  доб с. прѣдъ вьсѣм стꙑм дѣаше. свѣтъло вьсе лце  слно покаꙁаѧ С 105.17 3. За храна — силен, обилен моⷧ ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. ѡ прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго. въꙁмогѫщааго СЕ 36а 12 4. Като същ. a) сльнъ м ед сльн м мн a) δυνάστης, δυνάσται Силният човек, човекът с власт; силните хора, хората с власт ѣко іꙁбавілъ еестъ [!] нішта отъ сілъна СП 71.12 нꙁълож слънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ въꙁнесе съмѣренꙑѩ М Лк 1.52 З съкрѹшлъ ес вꙿсѣ ѫрѫжѣ [!] слънꙑхъ. ꙇ слѫ хъ СЕ 29а 4 тѹ бо тъгда сьсѣе хс. въ ѹжасѣ главꙑ сльнꙑхъ С 466.18 b) сльнъ м ед a) δυνατός Исполин ї въста ѣко съпѩі гь. і ѣко сіленъ шюменъ отъ віна СП 77.65 b) сльнꙑ м ед ὁ δυνατός За Бог — силният ѣко сътвор мьнѣ вельѣ слънꙑ. ꙇ свѧто мѧ его М Лк 1.49 З А М З А Е СП СЕ К С Гр δυνατός ἐρρωμένος сленъ сіленъ сілънъ слънъ слнъ Нвб силен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА