Старобългарски речник
слѹамъ 
слѹамъ -а м МИ Силоам — водоем и едноименна кула в Ерусалим, свързани чрез Силоамския водопровод, построен от Езекия [4Цар 20.20, 2Пар 32.30], с извора Гион [Gichon — 3Цар 1.33, 2Пар 33.14] о галлехъ же бѣахѫ въ слѹамѣ М 76b 26, З130а 14 Изч М З Гр Σιλωάμ От евр Sīlōạh