Старобългарски речник
сло 
сло -а ср Примка, въже [образно] н сътвор нсоже добрꙑ покаꙗꙁн. нъ тъѭ сло сплетъ дꙗволѹ. ꙁвѣстъ сꙙ сътвор С 363.2—3 Изч С Гр ἀγχόνη Нвб Ø