Старобългарски речник

сла^II

сла -ꙑ м ЛИ Сила — един от 70–те апостоли, проповядвал с ап. Павел в Сирия, Киликия, Фригия, Галатия, Ликаония и Македония [Деян 15.40—41, 16.6, 17.1—17, 18.5]; епископ на Коринт. Пр. на 30 юли и 4 януари [Събор на 70–те апостоли] [през IX в. и на 26 ноември] въ онꙑ дн. въ атн(...) жвѫщѹ павлѹ  сл(ѣ) (...)моѳе. раꙁ(д)ражаше с(ѧ) (...) (в)ъ немъ. вїдѧщ(...) (непр)ѣꙁнн тѣла  трѣбꙑ сплънъ сѫ(щ) (...) Е 39б 10 Изч Е Гр Σίλας