Старобългарски речник
слаI 
сла -ꙑ ж 1. Сила, способност да се прави нещо, възможност отъ кѫдѫ семѹ естъ прѣмѫдрость с  сла М Мт 13.54 З срдце мое съмѩте сѩ остав мѩ сіла моѣ СП 37.11 Срв. СЕ76а 25 толка бо сла бѣаше ѹтелꙗ. да  блѫднцꙙ првлѣшт на сво послѹшане С 408.20 талант бо сьде сѫтъ. когождо сла. л въ ꙁастѫпан. л въ мѣн. л въ ѹен. л въ ко любо потрѣбѣ. тако жде С 378.21 За Бога — могъщество, мощ. ѣко твое естъ цсрстве. ꙇ сла  слава вь вѣкьі амнь М Мт 6.13 З А СК облѣе сѩ гь вь сілѫ  прѣпоѣса сѩ СП 92.1 Действие, проявление на сила. дхъ стꙑ надетъ на тѧ. ꙇ сла вꙑшънѣаго осѣнтъ тѧ М Лк 1.35 З, А, СК. Срв. С10.25 беꙁълобенъ сꙑ  благъ. ꙗв сꙙ нама ѹгаст слѫ огꙿн҄ѣ С 6.1 побѣд вꙿсѭ слѫ болѣꙁньнѫѭ. ꙇ дажд рабѹ твоемѹ съдраве СЕ 29b 4 Сила, способност да се преодоляват трудности; твърдост, устойчивост. мат дꙿного блаженꙑхъ. тѣхъ вдѣвъш прокꙑхъ. ѹже стѹденѭ ѹмеръшꙙ. а свого нае дꙑхаѭшта. ꙁа слоѭ  ꙁа сътрьпѣн лютꙑхъ. оставьꙗѭштемъ го кнꙙꙁемъ. ꙗкоже могѫшта нѣкако раꙁмꙑслт. сама свома рѫкама вьꙁемꙿш на рамо. въꙁлож на кола С 96.3 2. Прен. Войска; сили ї ꙁдрѩсъшю фараоса ї слѫ его въ море ръмъное СП 135.15 не спетъ сѩ црь многѫ слѫ СП 32.16 ї не ꙁідеші бже въ сілахь нашіхъ СП 43.10 въꙁдвгн слѫ твоѭ  прд съпастъ насъ С 461.25 3. Сила, енергия ꙇ абье съ оштюшть вь себѣ слѫ шедъшѫ отъ него М Мк 5.30 З А СК ꙇ вьсь народь скааше пркасат сѧ емь. ѣко сла ꙇꙁ него схождааше  цѣлѣаше вьсѧ М Лк 6.19 З А СК  же бѣ сла пльтьскаꙗ стекла. пакꙑ ѹдꙑ своѧ напльн С 317.19 слꙑ Космически сили, стихии ꙇ ꙁвѣꙁдꙑ наънѫтъ падат съ нбсе. ꙇ слꙑ ѩже сѫтъ на нбсхъ подвжѧтъ сѧ М Мк 13.25 З. Срв.Мт 24.29 М, З, А, СК;Лк 21.26 М З А СК 4. Свръхестествена сила, дух  поѭште трет асъ ꙗкоже бѣаше мꙿ обꙑа. вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ. свѣтт С 64.20—21 вдш л старье ꙗко велка сла стъ.  не прмьтъ нкогоже вьнт беꙁъ ьмꙗна С 228.17 Бог, Божията сила, Божият дух. отъ селѣ ѹꙁьрте сна лвѣскааго. сѣдѧшта о деснѫѭ слꙑ М Мт 26.64 З А СК слꙑ Един от деветте ангелски чина аћл ꙇ архћл. прѣстол ꙇ гдествѣ. властел ꙇ дръжавꙑ. ꙇ слꙑ. многораꙁльн херовм СЕ 45b 22 5. Чудо, чудотворна сила нктоже бо естъ же сътвортъ слѫ о мен моемь. ꙇ въꙁможетъ въскорѣ ꙁълословт мѧ М Мк 9.39 З А не можааше тѹ н едноѩ слꙑ сътворт М Мк 6.5 З ѣко аще въ тѹрѣ  сдонѣ. бѫ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ васъ. древле ѹбо въ врѣтщ  попелѣ покаал сѧ бѫ М Мт 11.21 З мноꙁ же отъ сѣецъ мѫꙙштїхъ стаꙗ повелѣнмъ аурлꙗн҄емъ. вдꙙште слꙑ бꙑвамꙑѧ богомъ. вѣровашꙙ къ богѹ С 6.10 даꙗт [дат, подат] слѫ, творт слѫ ἐνδυναμόω, δίδωμαι δύναμιν, χαρίζομαι δύναμιν Давам сила някому; правя способен някого за нещо; укрепвам някого реено бъⷭ҇і едіноѭ. вꙑнѫ на вьсѣ лѣта. сілѫ даетъ родѹ скѹ плодъ творіті К 8а 24 съꙁъвавъ же съ оба на десѧте. дастъ мъ слѫ  власть на вьсѣхъ бѣсѣхъ. ꙇ недѫгꙑ цѣлт М Лк 9.1 З А СК аште бож ловѣколюб дастъ сѣмен семѹ.  камен семѹ слѫ ꙗкоже плодъ сътворт. то вѣдта ꙗкоже тѹн҄е цѣсарьство небесьско датъ м богъ С 300.10—11 мнѣ же слѫ пода  ѹкрѣп мꙙ С 112.13—14 вьсѣꙿскꙑ сꙙ вьсѣмъ покаꙁааше мошт. слѫ. подаѭштѹ мѹ вьсѣмъ хсѹ С 276.26—27 слѫ творꙙ стъствѹ нашемѹ. на плодътворенꙗ С 420.23—24 мꙑсльнꙑѩ слꙑ, бесплътьнꙑѩ слꙑ, небесьнꙑѩ [небесьскꙑѩ] слꙑ, господьн҄ѧ [господьскꙑѩ] слꙑ, вꙑшьн҄ѧѩ слꙑ, анъгелъскꙑѩ слꙑ αἱ νοεραὶ δυνάμεις, αἱ ἄϋλαι δυνάμεις, αἱ δυνάμεις τῶν οὐρανῶν, αἱ οὐράνιαι δυνάμεις, αἱ ἐν οὐρανῷ δυνάμεις, [ἡ] οὐρανοῦ στρατιά, αἱ δεσποτικαὶ δυνάμεις, αἱ τοῦ δεσπότου δυνάμεις, αἱ ἄνω δυνάμεις, [αἱ] ἀγγελικαὶ δυνάμεις, τὰ τῶν ἀγγέλων στρατεύματα Духовните, безплътните, небесните, господските, ангелските сили [ангели, архангели и пр.] тебе тре(пе)щѭтъ мꙑслънꙑѩ вꙿсѧ слꙑ СЕ 4а 4 творець бесплътънꙑхъ слъ СЕ 51а 13—14 емѹже аћл  вꙿсѧ слꙑ нбсънꙑѩ двшѧ сѧ СЕ 53а 6 господьн҄ꙙ слꙑ протвънꙑмъ сламъ глаꙿхѫ С 467.14 вьсѣмъ. вꙑшъніꙇмь сіламъ творць К 6а 27 аћлъскꙑѩ слꙑ тебе слѹжѧтъ СЕ 4а 14 по слѣ, протвѫ слѣ κατὰ δύναμιν, εἰς δύναμιν Според силите, според възможностите он же ... по слѣ го ѹтѣшшꙙ С 524.3 се ѹбо помꙑшл҄ꙗѧ бѫд вь н҄ь по слѣ сво С 381.5 ꙇ овомѹ же дастъ пѧть таланътъ. овомѹ же дъва. овомѹ же еднъ. комѹжъдо протвѫ слѣ свое. ꙇ отде абе М Мт 25.15 З А СК на пт странꙿнꙑмъ. водонось протвѫ сво слѣ ѹготов С 550.6 поѩт по слѣ ἀγγαρεύω Принудя, заставя, насиля  аще къто пометъ тѧ по слѣ. попьрще едно. ꙇд съ нмь дьвѣ М Мт 5.41 З протвънꙑѩ слꙑ, вражьѩ слꙑ; вражьꙗ сла, непрꙗꙁнна сла αἱ ἐναντίαι δυνάμεις, αἱ ἐναντίαι ἐξουσίαι, αἱ τοῦ ἐχϑροῦ δυνάμεις Противните, вражите сили; злите сили, демоните; злата сила, дяволът въꙁъмѣмъ орѫже съмꙑслъно. сътѧжмъ добродѣане. сътърмъ протвънꙑѩ слꙑ СЕ 98а 9—10 довьлетъ т вꙿсемь жть. подвгнѫт сѧ. на невдмꙑѩ слꙑ вражѩ СЕ 91b 3 побѣдлъ ес. вꙿсѭ слѫ вражѭ СЕ 29b 1 ꙇ вꙿсѭ болѣꙁнь ѹмрътвлъ ес. ꙇ вꙿсѭ слѫ непрѣꙁннѫ СЕ 30а 11—12 протвѫ слѣ  ѹмѹ πρὸς τὰς προαιρέσεις По [с] волята и желанието, по собствено желание, доброволно протвѫ слѣ  ѹмѹ ловѣкомъ.  цѣльба отъ враа прностъ сꙙ С 308.5—6 слѫ подат ἐνδυναμόω Дам сила, подкрепя гі волеѭ твоеѭ подаждь добротѣ моеі сілѫ СП 29.8 вꙿсевлко гі ... бѫд м помощьнкъ. ꙇ бѫд м подавъꙶ слѫ СЕ 72b 6 мнѣ же слѫ пода  ѹкрѣп мꙙ С 112.13—14 слѫ подаꙗт ἐνδυναμόω Укрепвам, засилвам ꙗкоже  дꙗволъ побѣжденъ бꙑстъ. слѫ подаѭштꙋ нама хсѹ С 12.25 лко сла можетъ [стъ] κατὰ δύναμιν Според силата, според възможностите да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧълве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ. да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене. дѣѣнѣ. елко сла можетъ. пощене тръпѣне СЕ 92а 5—6 М З А СК Н У Е СП СЕ ТФ К С Р РН1 Гр δύναμις ἰσχύς δυναστεία ἐνέργεια φύσις οἱ ἰχῶρες ῥώμη δόξα ϑύελλα κάμινος παρουσία εὐεργεσία сіла Нвб сила ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА