Старобългарски речник
ск҄отъ 
ск҄отъ -а м ЛИ Сикеот — прозвище на преп. Теодор [родом от сeло Сикея, Галатия, Мала Азия], сикейски архимандрит, архиепископ на Анастасиопол, умр. около 613 г. Пр. на 22 април и 15 юни [пренасяне на мощите му в Цариград] мⷺца апрⷧ ҃б҃ прнаⷣ ѳеоⷣра сⷦот А 145b 25 Изч А Гр Συκεώτης [вар. Σικεώτης]