Старобългарски речник
ск҄ма
ск҄ма
-ꙑ
ж
МИ
Сихем — град в Палестина [дн. Nablûs, Naplouse] в подножието на пл. Гаризим [Djebel et–Tûr] и пл. Гевал [Djebel Eslâmiéh], важен политически и религиозен център на израилските племена [Нав 24.1—32, Съд 9.1—57, 3Цар 12]
вьꙁдрадѹѭ сѩ раꙁдѣлѭ сікмѫ
СП
59.8
Срв.
СП107.8
Изч
СП
Гр
Σίκιμα
От
евр
Šekém
сікма