Старобългарски речник
сдонъ
сдонъ
-а
м
МИ
Сидон — древно финикийско пристанище на Средиземно море [дн. Сайда, араб. Saidā Ṣaidā
аще въ тѹрѣ сдонѣ. бѫ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ васъ. древле ѹбо въ врѣтщ попелѣ покаал сѧ бѫ
М
Мк 11.21
З.
Срв.Лк 10.13
М
З
тѹромъ сдонѹ. отърадьнѣе бѫдетъ вь день сѣдънꙑ. неже вамъ
М
Мт 11.22
З.Срв.
Лк 10.14
М
З
сѫште о турѣ сдонѣ. мъного мъножъство. слꙑшавъше елко творѣше прдѫ къ немѹ
М
Мк 3.8
Изч
М
З
Гр
Σιδών oт евр. ̣Sīdōn.