Старобългарски речник
сетьнъ 
сетьнъ -ꙑ прил 1. Краен, сетен, пределен нъ же добра не твортъ мѫтъ сꙙ сетъноѭ мѫкоѭ С 378.7  не бꙑшꙙ такоѧ рал мѹ въꙁложт славꙑ. акꙑ прѣльштен  вь сетьнꙑѧ бѣдꙑ. того рад въпадъша въ бѣдꙑ С 442.5 вь семь бо обрѣтамъ ...  велкѫѭ альбѫ. паден сетно отъ лѣност сьлѹьше сꙙ.  покаанꙗ слѫ С 513.30 же сетънааго беꙁѹмьꙗ стъ С 444.8 2. Като същ. сетьнаꙗ ср мн τὰ ἔσχατα Лоши, тежки последици; сетнини  же вꙑ многѫ кажѫштѫ ьсть стъ.  кажѫштѹ ꙗко сетънаꙗ ождаѭтъ дръꙁнѫвъшхъ же дръꙁнѫшꙙ сътворт. аште сꙙ не покаѭтъ С 445.7 на сетьно εἰς ἔσχατον Напоследък благословьнъ грꙙдꙑ. мѫеню дръжавѫ сътрътъ. а простꙑн҄ѫ на сетъно пршъдъї пода С 342.2 Изч С Гр ἔσχατος сетънъ сетнъ Нвб сетен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА