Старобългарски речник
сетьнъ
сетьнъ
-ꙑ
прил
1. Краен, сетен, пределен
нъ же добра не твортъ мѫтъ сꙙ сетъноѭ мѫкоѭ
С
378.7
не бꙑшꙙ такоѧ рал мѹ въꙁложт славꙑ. акꙑ прѣльштен вь сетьнꙑѧ бѣдꙑ. того рад въпадъша въ бѣдꙑ
С
442.5
вь семь бо обрѣтамъ ... велкѫѭ альбѫ. паден сетно отъ лѣност сьлѹьше сꙙ. покаанꙗ слѫ
С
513.30
же сетънааго беꙁѹмьꙗ стъ
С
444.8
2.
Като същ.
сетьнаꙗ
ср
мн
τὰ ἔσχατα
Лоши, тежки последици; сетнини
же вꙑ многѫ кажѫштѫ ьсть стъ. кажѫштѹ ꙗко сетънаꙗ ождаѭтъ дръꙁнѫвъшхъ же дръꙁнѫшꙙ сътворт. аште сꙙ не покаѭтъ
С
445.7
на сетьно
εἰς ἔσχατον
Напоследък
благословьнъ грꙙдꙑ. мѫеню дръжавѫ сътрътъ. а простꙑн҄ѫ на сетъно пршъдъї пода
С
342.2
Изч
С
Гр
ἔσχατος
сетънъ
сетнъ
Нвб
сетен
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ЕА
ДА