Старобългарски речник
серѹховъ
серѹховъ
прил
притеж
ЛИ
Серухов, който е в някакви отношения със Серух — потомък на Сим и прадядо на Авраам [Бит 11.20], един от прадедите на Христос
тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. іосфовъ ... серѹховъ. рагавовъ
М
Лк 3.35
Изч
М
З
Гр
τοῦ Σερούχ
сероховъ