Старобългарски речник
серг҄ 
серг҄ -ꙗ м ЛИ 1. Сергий — християнин, умр. мъченически заедно с Вакх [ок. 295 г.] в Сирия по времето на имп. Максимиан [286—305 г.]. Пр. на 7 октомври [на 29 ноември енкенията на храма в Цариград] мⷺца октоⷠ ж҃ стѹю мⷱкѹ серћѣ  вакха А 122b 10 гі бже ... съподобле стаа мка. серьћѣ. ꙇ вакъха братра бꙑт СЕ 10b 12 2. Сергий — първенец в гр. Кесария на р. Ефрат прмкр. нѣкꙑ менем серꙿг С 552.19 менемь сꙑ сергї С 555.27 3. Племенен водач в селището Саура в Месопотамия, обл. Осроена слꙑшал сте. сергꙗ. савратъскѹѹм племен кнꙙꙁа поставьна С 566.19 на многꙑ дн въ алꙿьбѣ  молтвѣ прѣбꙑваѭштѹ славьнѹѹмѹ томѹ сергю. съвръшенѣ въꙁможе бѣсъ ꙁгънат ꙁ него С 567.19 Изч А СЕ С Гр Σέργιος серьћ серћ сергї серꙿг серћь Нвб Сергий м ЛИ Серги м ЛИ Сергей м ЛИ Сергиев ФИ СтИл,РЛФИ