Старобългарски речник
серафмъII 
серафмъ -а м серафм, –ъ м мн серафмъ или серафмь мн нескл Серафим — ангел от висшите чинове, изобразяван с шест крила; вестител–светлоносец шестокрлатаа серафмь. ѡкръсть стоѩща. ꙇ летѧща. страхомь непрстѫпънꙑѩ славꙑ твоеѩ. ꙁакрꙑваѭтъ сѧ СЕ 4а 18 бже сѣдѧ на херовмѣ. ꙇ тръстꙑмь гласомь. отъ серафмъ. поемъ непрѣстанꙿно СЕ 93а 22 вараѭтъ херовмъ.  прѣтѣкаѭтъ серафмъ С 458.13 же херовмомъ страшьнъ.  серафмомъ невдмъ С 248.20—21 славмꙑ херовмомъ  серафмомъ С 481.30 прсꙙꙁ къ пльт мо гръдѹѹмѹ херовмомъ.  ьстъно серафмомъ.  страшьно беспльтьнꙑмъ сламꙿ С 504.2—3 Изч СЕ С Гр Σεραφίμ Σεραφείμ Нвб серафим ВА БТР АР Серафим м ЛИ Серафимов ФИ Серафима ж ЛИ СтИл,РЛФИ