Старобългарски речник

серафмъ^I

серафмъ -а м МИ Серапион — храм в Амасия [Понт, Мала Азия], посветен на гръко–египетския бог Серапис бѣаше же храмъ кѹмрꙿскꙑ скон. нарцамъ петасъ. а дрѹгꙑ серафмъ С 17.9 Изч С Гр Σεραπίων