Старобългарски речник
семел 
семел -ѩ ж ЛИ Семѐла — в старогръцката митология дъщеря на Кадъм и Хармония, майка на Дионис такожде же  донусь. наротꙑ вашь богъ. нѣ л ї тъ отъ блѫда родлъ сꙙ. бꙑвъ отъ семелѧ кадꙿмовꙑ С 8.9 Изч С Гр Σεμέλη