Старобългарски речник
селомьскъ 
селомьскъ -ꙑ прил МИ Силомски, който се отнася до Силом [дн. Seilûn] — град в Палестина, даден за владение на племето на Йосифовия син Ефрем от Исус Навин; първата столица на Израил, тъй като там са били поставени [Нав 18.1] скинията и кивотът. Превзет от филистимците [1Цар 4.1—22] ї отърінѫ скініѭ селомьскѫ. село въ немьже въсел сѩ въ лвѣцѣхъ СП 77.60 Изч СП Гр [τῆς] Σηλώμ [вар. [τῆς] Σηλώ]