Старобългарски речник
село 
село -а ср 1. Нива, поле; землище, имот ѹподоб сѧ црстве небеское. лвкѹ сѣвъшѹ добро сѣмѧ на селѣ своемь М Мт 13.24 З А село кѹпхъ  мамъ нѫждѫ ꙁт  вдѣт е М Лк 14.18 З А СК посъла  на села своѣ пастъ свн М Лк 15.15 З А СК аште л же трѣвѫ дьнесь на селѣ сѫщѫ.  ѹтрѣ вь пешть вьметаемѹ. бъ тако дѣатъ. кольм пае васъ маловѣр М Лк 12.28 З  насѣшѩ села  насадішѩ віноградꙑ СП 106. 37 саторннъ же мѣаше село вьнѣ града. недалее града С 204.8 отъдастъ мѹ вьсе то село. да бѫдетъ властѭ мѹ на манастръ С 207.4 2. Жилище, дом, сграда сего раді бъ раꙁдрѹшітъ тѩ до конъца. въстръгнетъ тѩ  прѣселітъ тѩ отъ села твоего СП 51.7 аште вьндѫ вь село домѹ моего СП 131.3 ї въсел въ селѣхъ іхъ колѣна ілева СП 77.55 ов ѹбо бѣжаахѫ въ горꙑ. ов же на селѣхъ сѫште таꙗхѫ сꙙ С 98.9 3. Селище, населено място, село отъпѹст ѩ да шедъше въ окръстьнхъ селѣхъ. ꙇ вьсехъ кѹпѧтъ себѣ М Мк 6.36 З ꙇ ѣможе колжъдо въхождааше. вь вьс л въ градꙑ л въ села. на распѫтхъ полагаахѫ недѫжънꙑѩ. ꙇ молѣахѫ  М Мк 6.56 З бѣжашѧ  въꙁвѣстшѧ въ градѣ  въ селѣхъ М Лк 8.34 З А СК отъпѹст народꙑ. да шедъше въ окръстьнѧѩ вьс  села втаѭтъ. ꙇ обрѧштѫтъ брашъно М Лк 9.12 З 4. Прен. Селения поко дшѧ твохъ рабъ. прѣжде ѹсопъшхъ. на мѣстѣ хладьнѣ ... вꙿ селѣхъ праведьнхъ СЕ 64b 20 М З А СК Б У Е СП СЕ К С Гр ἀγρός προάστειον τόπος σκήνωμα σκηνή χωρίον κατοικητήριον Нвб село ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Старо село МИ ГХ,МИМ Селце МИ Селци МИ Селица МИ Селче МИ АМС,Слав. нас. Алб Ново село МИ АМС,Полог Селище МИ Селско конопище МИ ЙЗах,Кюст Село МИ Село Пороище МИ Селска долина МИ ЙЗах,Кюст.кр Селска лака МИ Селска мъртвина МИ Селско транище МИ ИД,МНЛом Селско МИ Селски вриз МИ Селището МИ БМС