Старобългарски речник

селще

селще -а ср Селище, селение благословьнъ грꙙдꙑ адова селшта спраꙁнтъ. а небесьна жлшта. многꙑхъ съпасаѭштхъ сꙙ. спльнтъ С 342.4 Изч С Гр ταμιεῖον селште Нвб Срв селище ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Селището МИ ЙЗ,МИПан ГХ,МИМ КП,МИБелосл ИД,МНЛом