Старобългарски речник
селкъ
селкъ
-селка
-селко
местоим
относ
За количество — толкова многоброен
кѫѭ прѣд поставьѭ словес трепеꙁѫ. ꙿто бѫдѫ люд селкꙑ гостꙙ
С
424.19
боже мо хе с. гоже рад болѣꙁнь сѭ прѣтръпѣхъ. поꙁоръ нагъ вдмъ смъ отъ селка народа
С
150.21
Като същ.
селко
ср
ед
τοσοῦτοι
Толкова голямо количество [хора]
естъ отроштъ еднъ. ꙇже матъ пѧтъ хлѣбъ ѩьнъ. ꙇ дьвѣ рꙑбѣ. нъ с ъ(то) сѫтъ вь се(л)ко
М
Йо 6.9
З
А
М
З
А
С
Гр
τοιοῦτος
Нвб
Ø