Старобългарски речник
селевькъ 
селевькъ -а м ЛИ Селевк — воинхристиянин, сподвижник на презвитер Памфил и дякон Валент, умр. мъченически в Кесария Палестинска по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 февруари мⷺца тоⷢ҇ е҃ ҃ꙇ стъх мⷱкъ. памꙿфла ѹалента павла порфла селевка А 142b 15 Изч А Гр Σέλευκος селевкъ