Старобългарски речник
седмь 
седмь - ж числ бр Седем вьꙁѧсѧ. ꙇꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. седмь кошънцъ сплънь М Мт 15.37 А. Срв.Мк 8.8 М З ꙇ въпрос ѩ колко мате хлѣбъ. он же рѣшѧ седмь М Мк 8.5 Срв.Мт 15.34А ꙇ повелѣ народѹ въꙁлешт на ꙁем. ꙇ премъ седмь тѫ хлѣбъ. хвалѫ въꙁдавъ прѣлом М Мк 8.6 З сълѣꙁъ отъ нбсе аћлъ седмь. да отъженѫтъ вꙿсе ꙁъло СЕ 59а 10 Като същ. седмь οἱ ἑπτά Седмината [за лица] въ вьскрѣшене ѹбо. котораго отъ седм бѫдетъ жена. вьс бо мѣшѧ ѭ М Мт 22.28 Срв.Мт 22.28 ЗI;Лк 20.33 М З седмь десѧтъ ἑβδομήκοντα Седемдесет ꙇ по схъ же ѣв гъ  ꙇнѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь М Лк 10.1 бѣахѫ бо  їн ѹенц сѹсѹ. седꙿмь десꙙтъ сменемь С 409.5—6 женетъ бо мꙙ  не вѣдѣ камо дѫ.  аб ꙁде бѣсъ.  прѣлож сꙙ въ ꙁм велкъ. ꙗко седмь десѧтъ лакътъ С 173.24 седмь десѧтъ кратъ [] седмцеѭ ἑβδομηκοντάκις ἑπτά Седемдесет пъти по седем гла емѹ съ. не глѭ тебѣ до седмь кратъ. нъ до седмь десѧтъ кратъ седмцеѭ М Мт 18.22 ЗI тꙑ бо ес бъ. повелѣвъꙶ- въпадаѭщмъ въ грѣхꙑ. седмь десѧтъ кратъ.  седмцеѭ СЕ 75b 18— 19 седмь кратъ [кратꙑ] ἑπτάκις Седем пъти тъгда прстѫпь къ немѹ петръ рее. г коль кратꙑ съгрѣштъ братръ мо въ мѧ. ꙇ отъпѹштѫ емѹ. до седмь кратъ л М Мт 18.21 ЗI седмь кратꙑ дьне хвалхъ тѩ СП 118.164 М З А СП СЕ С Гр ἑπτά седмъ седъмъ седꙿмь Нвб седем ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Седмашка падина МИ ИД,МНЛом Седмаков ФИ СтИл,РЛФИ