Старобългарски речник
седморо
седморо
нареч
седморо седмцеѭ
ἑπταπλάσιον
Седмократно
отъвѣштавъ бо съ гнѣвомъ рее жвъ господь. достонъ стъ съмрьт таковꙑ. телцѫ да жлѣдетъ седморо седмцеѭ
С
360. 13
Изч
С
Нвб
седмори ’седем, седми’
диал
НТ
НГер
Срв
седморен
прил