Старобългарски речник
седморо 
седморо нареч седморо седмцеѭ ἑπταπλάσιον Седмократно отъвѣштавъ бо съ гнѣвомъ рее жвъ господь. достонъ стъ съмрьт таковꙑ.  телцѫ да жлѣдетъ седморо седмцеѭ С 360. 13 Изч С Нвб седмори ’седем, седми’ диал НТ НГер Срв седморен прил