Старобългарски речник
севꙑровъ 
севꙑровъ прил притеж ЛИ Северов, който се отнася до Север — антиохийски патриарх [512—518 г.], монофизит. След възцаряването на имп. Юстин I [518—527 г.] е свален и полага основите на сектата на северианите [севиряните, φταρτολάτρι — наречени така поради учението на Север, че тялото на Христос е тленно]. Анатемосан като еретик на Цариградския събор [536 г.]. Умр. 538 г къ црькъв же вьсѣьстѣ не пробьштааше сꙙ. севꙑрово ꙁъловѣрьство прмъ С 298.3 Изч С Гр [τοῦ] Σευήρου