Старобългарски речник
севранъ 
севранъ -а м ЛИ 1. Севериан — християнин, умр. мъченически в Севастия, Мала Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 септември стаго мѫкⷱ҇а севрана Е 29б 3 2. Севериан — един от 40–те кападокийски воини, умр. мъченически в Севастия, Мала Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ ... сеурꙗнъ С 69.10 Е С ТН Гр Σευηριανός сеурꙗнъ севгіріꙗн