Старобългарски речник
се
се
част
1. За посочване на определен обект: ето
въ ѹтрѣ день вдѣ са грѧдѫшта къ себѣ. ꙇ гла се агнецъ бжі. въꙁемлѧ грѣхꙑ мра вьсего
М
Йо 1.29
З,
А, СК, Б.Срв. Йо 1.36
М
З
А
ꙇꙁде же с вонъ носѧ тръновъ вѣнецъ. ꙇ прапрѫдьнѫѭ рꙁѫ. ꙇ гла мъ се лвкъ
М
Йо 19.5
З
А
СК
бѣ же параскевьћ пасцѣ. годна бѣ ѣко шестаа. ꙇ гла юдеомъ се цсръ вашъ
М
Йо 19.14
З
А
СК
Б
по томь же гла ѹенкѹ се мат твоѣ. ꙇ отъ того аса поѩтъ ѭ ѹенкъ въ своѣ с
М
Йо 19.27
З
А
СК
Б
2. За подчертаване, наблягане на изрази
a) При въвеждане на пряка реч или на цитати: ето, ето на̀
ꙇꙁде же пакꙑ платъ вонъ. ꙇ гла мъ се ꙁвождѫ вамъ вонъ. да раꙁѹмѣате ѣко вь немь внꙑ не обрѣтаѭ н едноѩ
М
Йо 19.4
З
А
СК
онъ же отъвѣщавъ рее отъцю своемѹ. се толко лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ нколже ꙁаповѣд твоеѩ. не прѣстѫпхъ. ꙇ мьнѣ нколже не далъ ес коꙁьлѧте. да съ дрѹгꙑ мом въꙁвеселлъ сѧ бмь
М
Лк 15.29
З
А
СК
Б
тъгда отъвѣштавъ петръ рее емѹ. г се мꙑ оставхомъ вьсѣ вь слѣдъ тебе домъ. то ѹбо бѫдетъ намъ
М
Мт 19.27
ЗI,
А, СК. Срв. Мк 10.28
М,
З;Лк 18.28
М
З
сь бо естъ о немьже естъ псано. се аꙁъ посълѭ анћлъ мо прѣдъ лцемь твомъ. ꙇ ѹготовтъ пѫть тво прѣдъ тобоѭ
М
Мт 11.10
З,
А, СК.Срв. Мк 1.2
М,
З, А, СК, Б;Лк 7.27
М
З
дрѹгꙑ же кꙿто глаголааше. се ловѣкъ детъ жрът
С
133.14
b) След обстоятелствени изрази и подчинени обстоятелствени изречения: ето, ето че
ѹмерꙿшѹ же родѹ. се анћлъ гнъ въ сьнѣ ѣв сѧ осфѹ въ ећѵптѣ
А
Мт 2.19
СК
Б
ѣко же прблж сѧ къ вратомъ града. ꙇ се ꙁношаахѫ ѹмерошъ снъ ноѧдъ матер свое
М
Лк 7.12
З
А
т пон҄еже ꙁдошꙙ съ страхомъ радостѭ. се сѹсъ сьрѣте глагол҄ꙙ радѹта сꙙ
С
446.6
c) Присъчинителни връзки [обикновено след съюз ]: и ето на̀
он же послѹшавъше црѣ дѫ. се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ. дѣаше прѣдь німі
А
Мт 2.9
СК
тогда остав его дѣволъ. ꙇ се аћл. прстѫпшѧ ꙇ слѹжаахѫ емѹ
З
Мт 4.11
А
СК
Б
помѣнѫ равъ і вавѹльна. съвѣдѫштаа мѩ. ї се іноплеменьніці тѹръ. ї люде етіопьсці сі бꙑшѩ тѹ
СП
86.4
бѣаста въ огн҄ поѭшта хвалꙙшта бога. се агꙿг҄елъ гнь съшедъ съ небесе. стрꙙсе вънъ пештьнцѫ съ огн҄емъ. не дастъ огню сътѫжт ма
С
5.21
помъ еппъ клркꙑ мѫжꙙ вѣрьнꙑ. пршедъ ста на брѣꙁѣ рѣкꙑ. се просвьтѣшꙙ сꙙ кост стꙑхъ вь водѣ. акꙑ свѣтльнц
С
81.7
d) При противопоставяне [обикновено след противопоставителни съюзи]: но ето на̀, но ето че
ꙇ прмъ хлѣбъ хвалѫ въꙁдавъ прѣлом ... ꙇ ашѫ такожде по веерѣн глѧ. с аша новꙑ ꙁавѣтъ моеѭ кръвѭ. ѣже ꙁа вꙑ пролѣатъ сѧ. обае се рѫка прѣдаѭштааго мѧ съ мъноѭ естъ на трапеꙁѣ
М
Лк 22.21
З
съкрꙑлъ сꙙ с отъ ба ꙗко нагъ. нъ се съкрꙑлъ с вь себѣ ба нага
С
470.7
e) При причинни връзки: защото ето на̀, ето че
въꙁдрадѹте сѧ въ тъ день въꙁграте. се бо мъꙁда ваша мънога на небсе
М
Лк 6.23
З
А
ꙇ рее мъ анћлъ не боте сѧ. се бо благовѣштаѭ вамъ радость велѭ. ѣже бѫдетъ вьсѣмъ людемъ
М
Лк 2.10
З
А
СК
не бо сꙙ ꙙдо. се бо хс прѣдъстотъ помагаѧ тебѣ
С
80.1
f) При следствени връзки: затова, ето на̀, ето че
ѣко прꙁърѣ на съмѣрене рабꙑ своеѩ. се бо отъ селѣ блажѧтъ мѧ вьс род
М
Лк 1.48
З
А
СК
g) При заключителни или обобщаващи изрази: следователно, ето на̀
ꙇлꙇ ѹбоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ тво вь ꙁем. се маш твое
М
Мт 25.25
З,
А, СК.Срв. С 377.6
се ѹбо коль добро і коль красьно. еже жт браті въкѹпѣ
СП
132.1
се бо бъ помагаетъ мі. ї гь ꙁастѫпьнікъ естъ дші моеі
СП
53.6
Срв.
СЕ77b 9
h) При подбудителни изрази: ето на̀, хайде
се нꙑнѣ блствіте гѣ. вьс раб гні
СП
133.1
како бе сѫмьнѣнꙗ къ мѫеню прстѫпшꙙ. се ѹбо да прѣтръгъше слово на мѫенкꙑ прѣдемъ
С
55.17
не се л
οὐκ ἰδού
Нима не
не се лі дадъ крꙑетъ сѩ вь насъ
СП
53.2
се бꙑт
πάρειμι [εἶναι]
Присъствам, налице съм, тук съм
де прꙁъва марѭ сестрѫ своѭ та. рекъш ѹтель се естъ ꙁоветъ тѧ
М
Йо 11.28
З
А
СК
ꙗко се, ꙗкоже се
ὡς, ὥσπερ, καϑάπερ, οἱονεί, οἷον, οἷόν τι, οἷόν τε, καὶ οἷα εἰκός
При сравнение — сякаш че, като че ли
аште ѹбо тѣло твое вьсе свѣтъло бѫдетъ. не мꙑ ѧст еднꙑ тъмънꙑ. бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтльнкъ блсцанемь просвѣштаатъ тѧ
М
Лк 11.36
З
отъвръгъ къждо послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ. ꙗкоже се богатъство грабт
С
90.17—18
с словеса ѹтѣшьнаꙗ. подаваѭште дрѹгъ дрѹгѹ. дрѹгъ дрѹга поѹштаѭште. ꙗкоже се страждѫ на рат творꙙште. ношть проваждаахѫ
С
91.29
въ то же вьсегда сѣдꙙ съ сльꙁам плакааше сꙙ. крааше въпꙗше велм. ꙗкоже се бꙑшꙙ нѣкомѹ орѫжмъ о ꙁбадал
С
274.22—23
М
З
А
СК
Б
О
Н
У
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
ἰδού
ἴδε
ἴδετε
φέρε
ἤδη
δι᾿ ὅ
Нвб
Ø