Старобългарски речник
свѧщенъ 
свѧщенъ -ꙑ прич прил 1. Свещен, който се отнася до духовенството, свещенически ѡле лкъ стъ. ѡле сьнемъ свꙙштенъ С 96.27 2. Осветен, придобил светост тꙑ блгв  се осквръньшее сѧ. отъ сотонна дѣла. сътвор е блгвено  свщено. въ послѹжене твомъ рабомъ СЕ 21b 22 3. Като същ. a) свѧщенꙑ м ед a) ἀρχιερεύς Свещеник, духовник  къ людеⷨ҇ глеⷮ҇. свщенъ СЕ 95b 2 глетъ же свщенꙑ къ немѹ СЕ 68а 3 b) свѧщен м мн οἱ ἀρχιερεῖς Юдейските първосвещеници прдѫ же слѹгꙑ къ сщенꙑмъ.  фарсеомъ СК Йо 7.45 вода свѧщенаꙗ Светена вода полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло. сътворвъ прꙁъвань стꙑѧ троцꙙ С 537.6 свѧщенꙑ нъ ἱερατικὸν τάγμα Духовенство помѧн гі (в)ꙿсе епскъпство ... () вꙿсѣкъ свщенꙑ нъ СС IIIb 22 Изч СК СС СЕ С Гр ἱερός εὔχρηστος ἱερατικός свꙙштенъ Нвб свещен ОА ВА АК Бот НГер ЕтМл БТР АР